Храни, които си заслужава да избягваме!
Вероятно не сте чували фермери да чифтосват бикове с овце, за да получат гигантски агнешки пържоли. Или риба с куче, така че рибата да дойде, когато й подадете команда. Докато това може да ви звучи смешно, все пак е пряката аналогия на това какво прави биотехнологичната индустрия с нашата храна.
Генното инженерство (ГИ), наричано още генетична модификация (ГМ) е манипулация на растението и развитието на животните чрез промяна на генната експресия. Продуктите на генетичната модификация често са наричани генетично модифицирани организми (ГМО). Генното инженерство може да въведе алерген в храна, която преди това не го е съдържала. Например соя смесена с гени от бразилски орех, за да стане по-вкусно е установено, че предизвиква алергични реакции при лица с алергии към ядки.
Очевидно е, че някои хора реагират бурно на ГМ соята. Алергиите към ядки могат да бъдат животозастрашаващи. Това поражда друг голям проблем. В САЩ биотехнологичната индустрия, подкрепяна от правителството, не изисква задължително етикетиране на храни, съдържащи генетично модифицирани организми (ГМО). Докато те се притесняват, че това може да навреди на продажбите, някой от нас може да умре от алергична или някаква друга реакция, която просто не може да се предвиди, тъй като учените, произвеждащи ГМ храни не са длъжни да доказват тяхната безопасност.
Липсата на качествени изследвания в подкрепа на ГМ културите е за истинско притеснение. Едно от най-всеобхватните проучвания върху животни, свързано с консумацията на ГМ е направено от Арпад Пущай през 1995 г. Изследванията на Пущай са установили, че при лабораторни животни ГМ храните също могат да предизвикат необясними последици за тяхното здраве. Пущай провежда проучвания с ГМ картоф: Galanthus Nivalis Agglutinin (GNA), който обикновено се среща в кокичетата (отровен лектин), се добавя към картофите, за да се увеличи устойчивостта на растението към определени насекоми и други вредители.
Резултатите показват, че ГМ картофите са били със значително по-малко протеини от естествените картофи. Нивата на нишесте, глюкоза и анти-хранителни вещества отново са различни. ГМ картофите също са свързани с анормално развитие на органи и имунна реакция при плъхове, които са обекти на изследването.
По онова време Пущай заключава, че неговите изследвания и тези, направени от други, не доказват категорично, че генетично модифицираните храни са безопасни за консумация от човека. Той препоръчва да бъдат направени допълнителни изследвания. Съобщава за своите открития в телевизионно интервю и заявява, че: „Много е несправедливо да се използват граждани като морски свинчета. Морските свинчета трябва да бъдат в лабораторията, а ГМ храните да бъдат правилно тествани, преди да бъдат одобрени за пазара.“ Пущай прави проучванията си, за да докаже, че ГМ храните са безопасни, но когато представя резултатите си, които доказват обратното, той губи финансирането и помощниците си.
Като обобщение може да се каже, че би трябвало да обръщаме сериозно внимание на храните, които консумираме, независимо от цената им.
Автор Ваня Кудева
